Парадокс е, че нормативно понятие лекуващ лекар не съществува
Г-н Георгиев, от какво най-често се оплакват пациентите и ви търсят за юридическа помощ?
Най-голямата група са хората, пострадали при болничната помощ. При извънболничната помощ случаите са редки и това са главно пациенти, при които е подценена диагностиката или има подценяване на ситуации и на симптоми. Това става при джипитата и при спешната помощ. Но това са сравнително редки случаи. Голямата група от нашите клиенти са с проблеми, причинени при лечение в болница. В повечето случаи при нас идват близките на болните, които вече са починали. Хората обикновено не знаят какво се е случило. Обикновено имат епикриза и някое друго изследване. За да научим какво точно се е случило, ги караме да си искат препис от медицинската документация. Така става ясно какво е правено и какво не е правено, какво е пропуснато, какво е сбъркано.
Къде са най-големите проблеми, довели пациентите или техните близки при вас?
Обикновено става въпрос за неадекватно лечение. Доста много проблеми се получават от непроследяване на развитието на лечението при пациента. Неизвършени всички изследвания и лечение, ранно изписване – дехоспитализация. Но отдавна знаем каква е причината за това, от какво се получава. Всичко това е предопределено на първо място от това, че болниците са търговски дружества и искат да работят на печалба. На второ място че им се плаща по здравна каса по договор. На трето място има редица ситуации, които здравната каса не заплаща. И това определя една дехуманизация с течение на годините и не виждам нещо досега да се получава в обратната посока. Давам пример: НЗОК не заплаща лечение на съпътстващи заболявания. Това означава няколко неща. Първо, че ако човек отива за някаква операция и има две други заболявания, болницата ще трябва да го лекува безплатно за другите заболявания. Което означава, че тя при всички случаи ще се стреми да си спести тези средства. От друга страна, ако пациентът трябва да бъде лекуван по две или три клинични пътеки, болницата според нейния си интерес ще избере основно онази, която е надценена. Защото има надценени клинични пътеки за тях се плаща по-скъпо, отколкото е нормално, а други пътеки са подценени и се плаща по-малко, отколкото е нормално. Така болницата лекува по скъпата пътека, а другите заболявания остават без лечение. Здравната каса не заплаща, ако човек е бил по-дълго в болница, отколкото е нормалната процедура, и не плаща лекарства повече от минимума, който е по клиничната пътека, и не плаща повече изследвания, отколкото са по клиничната пътека. Това означава, че всичко, което е отгоре, ще бъде за сметка на болницата. Оттук започват да се получават следващите проблеми. На 5-ия ден, ако, да кажем, толкова е минималният престой по клинична пътека, лекарите убеждават човека, че е здрав. Имаме случаи в един ден да го изпишат с много добри показатели и след 15 минути да го приемат с много лоши показатели. Здравната каса не заплаща повторна хоспитализация в един и същи месец. Това е много опасно, тъй като човека не искат да го приемат никъде трябва да го приемат платено или да го убеждават, че му няма нищо. Това пречи много, когато лекарят е видял, че е направил някаква грешка той се опасява и избягва повторна хоспитализация. Защото, ако го приемат втори път и втори път го лекуват по същата клинична пътека, не само няма да им платят втората пътека, но и първата няма да им платят.
Тези неща определят и нещо друго: болницата, както и джипито, не иска да има много болни хора. Предпочитат да е само с едно заболяване – т.е. с минималния престой, с минимума лекарства, при минимум усилия да вземат парите по клинична пътека.
Отделно пък е историята на излишните хоспитализации и излишните операции това, което много повече ме е впечатлявало мен. Така че много са нещата, които предопределят състоянието на здравеопазването ни.
Отново говорим да актуализация на бюджета на НЗОК. Парите за здраве непрекъснато не стигат и като че ли изтичат като вода в пясъка?
Това, че бюджетът на НЗОК не стига, не става ясно сега. Още проектобюджетът на касата беше недофинансиран. През май 2013 г. беше правен проектобюджетът за 2014-а и тогава беше записано, че ще има 500 млн. лв. недостиг. При този хроничен недостиг до голяма степен се определя и такова поведение на работещите в здравеопазването. Особено с тези лимити.
Какъв е проблемът с лимитите?
И тук има парадокс: болниците трябва да знаят колко болни ще приемат през следващата година и от какво ще са болни тези хора. Това е абсолютен парадокс. Затова ние не само водим дела на пациенти срещу болници, но и се опитваме максимално да предотвратим тези проблеми.
При тези условия, при които е поставена НЗОК, тя постепенно все повече се деформира.
Добре ли са защитени законово правата на пациентите ?
Правата на пациентите до момента са доста добре разписани. Проблемите са два. С това финансиране няма възможност всички права на пациентите да бъдат спазени. Каквито и да станат лекарите, наистина нямат възможност. Тези права, които са разписани сега там пише своевременност, качество, информирано съгласие, всичко е записано. Въпросът е, че няма насрещен отговор. Не се знае чии са задълженията по отношение на изпълнението на тези права. Не са на министъра, не са на държавата, не са на НЗОК, дори и не са на лекарите. Лекуващ лекар в България няма.
Как така няма лекуващ лекар?
Нормативно такова понятие няма. Липсва понятието лекуващ лекар. Както и понятието скъпоструващо лечение всеки си го разтяга, както си иска. Нормативно трябва да се определи какво значи лекуващ лекар. Всяка болница да си определи регламент на понятието. Така няма персонална отговорност. Отговорността става обща, а това означава безотговорност. Особено когато говорим за липсата на проследяване. Има една наредба за правата за достъп до медицинска дейност и там е написано за избора на екип. В нея изрично е записано, че не може да се прави избор на екип с оглед на това определен лекар да се грижи за теб, докато си на престой там. Има нещо като приемащ лекар, но той в никакъв случай не се нарича лекуващ. След половин час е друг, след два часа е друг. Така липсва отговорност.
Имате ли много дела на пострадали от лекарски грешки?
Делата са сравнително малко на фона на хората, които се оплакват. Близките на починалите в самото начало са гневни, искат да санкционират, да накажат. Ние им обясняваме, че делата са дълго и тежко занимание. Че ще преживеят много пъти това, което са го преживели.
Че ще научат и чуят много по-лоши неща, отколкото са си мислили даже. И че тази работа не е за всеки. И че ние водим тези дела, за да не се случи това на друг човек. И че е трудно да издържат. И доста хора се отказват, особено като мине малко повече време. Но нека да знаят, че има смисъл. Защото тези болници, които сме осъдили, те вече са доста по-различни като начин на отношение, като начин на прием.
Как се решава въпросът с вещите лица?
Един от тежките проблеми е с вещите лица. Трябва да са на много високо ниво. Да имат медицински познания. Вещите лица трябва да дадат заключение за поведение на една болница, в която са работили, за поведение на свой колега. Как да съдиш неврохирург, като те са 25 души в цяла България, и как един ще даде заключение срещу другия. Вещите лица трябва да отговорят на въпроси и те обикновено избягват отговорите.
Спестява се голяма част от отговора. Ако от техния отговор зависи да докажеш на съда какво се е случило и като няма отговор, не можеш да докажеш нищо. Според мен трябва да се допускат вещи лица от други държави на Европейския съюз. Особено в някои случаи. /Монитор/