Държавният холдинг се опита да задвижи кредит от „Газпром“, засега отложи решението
Въпреки официалното замразяване на проекта поредното движение за осъществяването на „Южен поток“ беше направено във вторник. На заседание на борда на директорите на Българския енергиен холдинг трябваше да бъдат одобрени два ключови документа, с които се отваря пътят „Газпром“ да отпусне заем от 620 млн. евро за строежа на газопровода в България. С тези средства БЕХ трябваше да финансира своето 15-процентно дялово участие в проекта, който вече поскъпна до 3.8 млрд. евро. Заради по-високата цена на „Южен поток“ спрямо първоначално очакваните 3.5 млрд. евро обаче БЕХ ще трябва да даде допълнително 68 млн. евро собствени средства.
Заемът не е свързан пряко със строежа, но ще позволи строителите да получат авансово плащане.
Заседанието на БЕХ обаче е завършило без вземане на решение. Няма гаранции, че в близките дни държавният холдинг няма да се задейства и да направи проекта необратим.
Защо му е на БЕХ заем
Действията идват въпреки изричните заповеди на премиера Пламен Орешарски и министъра на икономиката Драгомир Стойнев за замразяването на изграждането, докато не се отстранят всички възражения на Брюксел по повод избора на „Стройтрансгаз“ ДЗЗД за строител на газопровода. Европейската комисия смята, че България е нарушила европейското право, тъй като „Южен поток България“ не е обявил обществена поръчка за изграждането. Въпреки че формално заемът не е свързан със строежа, неговото отпускане ще позволи строителите да получат своите аванси.
Още в края на миналата година стана ясно, че капиталът на проектното дружество „Южен поток България“ ще бъде увеличен от 15.6 млн. лв. на близо 400 млн. лв. Според поканата за общо събрание на акционерите БЕХ и „Газпром“ (които държат равен дял), която беше публикувана в Търговския регистър, холдингът и руският газов гигант трябваше да внесат по 191 млн. лв. Тогава обаче БЕХ не внесе своята вноска, а руската компания оформи своята като заем. За да попълни акционерното си участие холдингът очакваше отпускането на средствата от руския газов гигант.
Самият заем беше договорен отдавна. При обявяването на избора на „Стройтрансгаз“ ДЗЗД за строител на газопровода на 27 май тогавашният изпълнителен директор на БЕХ Владимир Йончев обяви, че лихвата по него ще бъде 4.25%. За да влезе в сила договорът за заем, към него трябваше да бъде подписан и особен залог върху бъдещите дивиденти на БЕХ от проекта. С него ще се гарантира изплащането на заема от държавната компания към „Газпром“. Вторият документ, който трябваше да бъде одобрен, е за създаването на специална ескроу сметка, в която да влязат парите от заема. Смисълът на тази сметка е да гарантира, че БЕХ няма да може да използва парите за други цели.
С увеличаването на капитала на „Южен поток България“ компанията вече ще може да преведе аванса на строителите на газопровода. Консорциумът „Стройтрансгаз“ ДЗЗД беше обявен на 27 май тази година, в същия ден и буквално час, в който премиерът Пламен Орешарски обещаваше на председателя на Европейската комисия, че изграждането на газопровода ще бъде замразено, докато не се отстранят всички възражения на Брюксел. Към момента на подписването в „Стройтрансгаз“ ДЗЗД участваха руската „Стройтрансгаз“ и българското акционерно дружество „Газпроект Юг“. В него акционери бяха „Главболгарстрой“, „Понс инженеринг“, „ПСТ холдинг“ АД, „Техноекспортстрой“, „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД (собственост на „Водстрой 98“, която се свързва с Корпоративна търговска банка).
Проблемната гаранция на строителите
Заради присъствието на „Стройтрансгаз“ обаче нито една финансова институция не поиска да даде гаранции на строителите. Руската фирма е собственост на Генадий Тимченко, който заради близостта си с Кремъл, попадна в списъка с лицата, на които САЩ наложи санкции заради кризата в Украйна. Без гаранциите обаче договорът за строителство не може да влезе в сила. Затова в последните седмици тече трескава подмяна на акционерите в „Стройтрансгаз“ ДЗЗД. На мястото на компанията на Тимченко се очаква да влезе „Центргаз“, която е дъщерна на „Газпром“. В българските участници също настъпиха трансформации (виж в карето).
За да се ускори процесът, според двама източници на „Капитал“ българските строители очакваха да получат гаранции от държавната Българска банка за развитие (ББР), а рискът по тях да бъде застрахован в Българска агенция по експортно застраховане (БАЕЗ).
От ББР отрекоха да са давали гаранции на строителите на „Южен поток“. „Не е издавана никаква гаранция и спряганият размер на тази гаранция от 100 млн. евро надхвърля правомощията на управителния съвет и надзорния съвет на банката да откриват такава експозиция. Такъв инструмент може да се издаде само с решение на Министерския съвет“, заявиха от ББР. По-рано от банка не отрекоха пред тях да са правени такива постъпки. Източници от БАЕЗ твърдят, че също не са давали застраховка, тъй като за всяка сума над 2 млн. лв. се изисква решение на принципала. /Капитал/