Разследващи обявиха, че 90% от кредитите са раздадени на свързани лица
Денят, в който Корпоративна търговска банка (КТБ) трябваше да отвори, и точно месец след поставянето й под специален надзор бъдещето на банката все още е неясно, няма и пълна информация за състоянието й. Но постепено се потвърждава, че институцията е работила основно за създаване на империя на мажоритарния си собственик Цветан Василев, а БНБ е жумяла за милиардните заеми към свързани лица. И политиците още нямат ясна идея как смислено да решат казуса.
За свързаните дружества, вече официално
Прокурор и следовател от екипа, разследващи по случая КТБ, изнесоха информация от проверката на трите одиторски компании в банката в интервю за в. „24 часа“, която ни казва това, което вече знаехме. Преди седмица „Капитал“ написа, че по данни на вестника обемът на кредитите, отпуснати от КТБ към свързани лица, е за над 4.4 млрд. лв. Това е над 80% от общия кредитен портфейл на банката от 5.4 млрд. лв. Реално тази огромна експозиция към свързани лица в пъти нарушава нормативните ограничения (10%).
В интервюто прокурор Иван Гешев и следовател Иван Иванов посочват на база одиторските доклади, че „не е безспорно доказано, но от информацията, с която разполагаме, около 90% от общия кредитен потфейл на КТБ“ са раздадени на свързани с банката лица. Това означава почти 4.9 млрд. лв. насочен ресурс към бизнеси на Василев.
Още през пролетта на миналата година „Капитал“ публикува разследване по данни, достъпни от публични регистри, което показа, че над 1 млрд. лв. от кредитния портфейл на КТБ към края на 2011 г. са заеми към свързани лица. Реакция на регулатора тогава нямаше. Преди десетина дни (на 11 юли) ръководството на БНБ вече заговори за данни за свързаност в портфейла на КТБ, когато съобщи за 3.5 млрд. лв. кредити, за които няма достатъчно информация и не може да се прецени каква част от тях са лоши, каква работещи.
Само 300 млн. лв. от кредите са редовни
Според по-детайлната информация, която Гешев и Иванов дават в интервюто, „около 300 млн. лв. кредити, отпуснати от КТБ, са редовни“. Те са предоставени на фирми, които не са учредени преди получаването на съответния кредит, имат реален бизнес, редовно изплащат заемите си. Други „1.4 млрд. лв. кредити са предоставени на фирми, които развиват бизнес от години, изплащат кредита редовно, но финансовото им състояние се е влошило, приходите им са намалели и има риск да не могат да възстановят цялата сума“.
За трета част от портфейла Гешев и Иванов посочват, че „3.5 млрд. лв. от кредитния портфейл на КТБ са рискови. За част от тях не са предоставени обезпечения, липсва документ кога е учредена фирмата кредитополучател, липсва информация за финансовото състояние, голяма част от тях са новоучредени, т.е. създадени са непосредствено преди получаването на кредита, или пък нямат реална дейност. Има голямо разминаване между размера на кредита и целта, за която той е отпуснат.
Според одиторите за липсата на тези данни не може да се каже дали фирмите са в състояние да обслужват кредитите“. Накрая разследващите отбелязват, че „кредити са отпускани на фирми на хора, които са свързани с КТБ фактически, но не и по смесъла на закона. Това са служители на ниска позиция в банката – шофьор, секретарка, архивар, портиер, охранител“.
Неуточнената дупка
Въпреки всичко малко повече от месец след поставянето на банката под специален надзор все още не се знае колко точно е загубата в нея. БНБ не каза, като се оправда с одиторите, които пък не могли да преценят, тъй като липсвали документи по кредитните досиета, което впоследствие прокуратурата отрече.
Централната банка има още една възможност да каже ясно какво е състоянието на КТБ към момента, тъй като по закон квесторите в банка под специален надзор в едномесечен срок от назначаването представят на БНБ счетоводен отчет и доклад за текущото състояние на банката. Ако приемем, че датата на влизане на квесторите в КТБ е 20 юни (тогава банката беше поставена под специален надзор), тези отчет и доклад трябва в понеделник да бъдат представени на регулатора. Няколко дни по-късно обаче БНБ направи ротация в състава на квесторите (тези от „Кредит агрикол България“ бяха прехвърлени в КТБ), като не е ясно на коя точно дата е направена смяната. За промяната централната банка съобщи на 25 юни. Така едномесечният срок за отчета на квесторите може да е и 25 юли.
Представа за очаквания размер на загубата може да се получи от търговията с облигациите на КТБ, листвани на Ирландската фондова борса чрез специално създаденото за целта Northern Lights Bulgaria. Те се търгуват на около 40% от номинала.
Това означава, че инвеститорите приемат, че загубите ще изтрият напълно собствения капитал на банката – 660 млн. лв., и 60% от общо около 2 млрд. лв. на необезпечените кредитори на банката, а именно облигационерите и негарантираните суми на депозанти, които общо държат около 1.8 – 2 млрд. лв. Тоест пазарът, без обаче и той да разполага с пълната информация, приема, че около 1.8 – 1.9 млрд. лв. от кредитния портфейл са невъзстановими. /Капитал