Как гуверньорът на БНБ Иван Искров винаги се оказваше удобният банкер за всяка власт
„КТБ не е фалирала банка. Хората трябва да бъдат спокойни за своите депозити. Стига сме създавали страхове!“ Датата е 20 юни. Гласът на видимо смутения управител на БНБ Иван Искров, който за първи път от години се появява на живо по БНТ, се извива нагоре и достига почти до фалцет.
Няколко часа по-рано ръководството на БНБ спешно е взело решение да постави под „специален надзор“ четвъртата по големина банка в България, която е декларирала, че вече не може да обслужва своите плащания поради масирано теглене на депозити. Седмица по-късно упражнението пред камерите се повтаря, но този път Искров изчита суха декларация срещу разпространителите на зловредни слухове по адрес на ПИБ – третата по големина банка в България.
Събитията около проблемните банки в България се развиха с главоломна скорост през последните три седмици. Неубедителната реакция на централната банка по време на атаката срещу КТБ, както и подкрепата на Искров и ключовите хора около него за решението да се затворят всички банки след паниката около ПИБ фокусираха вниманието върху гуверньора на БНБ. На практика обаче те са само финалният акорд на процес, който тече от години и за който многократно е предупреждавано (повече по темата – на стр. 8).
И именно Иван Искров и подопечният му „Банков надзор“ са институциите, които трябваше да видят проблема навреме и да намерят правилното решение.
В сегашната банкова драма за жалост централната банка не можеше да бъде решението, защото всъщност е част от проблема. И отговорността за това в голяма степен е на Искров – управителят на БНБ, който попадна в ръководството й от политиката, а преди това и от банковия сектор. И волно или неволно не успя да скъса напълно връзките, които му помогнаха да заеме този пост, а и да се противопостави на най-вредната част от задкулисието.
Искрено за Искров
За широката общественост юнските телевизионни изяви на Искров вероятно са били първият сблъсък „лице в лице“ с човека, който седи начело на централната банка. Той заема този пост вече втори пореден мандат и умело лавира между различните политически интереси, като реално е избиран от три различни правителства.
Може да се каже също така, че съдбата като че ли по-скоро е била благосклонна към него през тези близо 11 години. На практика случващите се в момента събития около КТБ и ПИБ са първото видимо сериозно изпитание за централния банкер, за неговия екип и най-вече за здравината на техните нерви.
Това от своя страна означава или че българската банкова система наистина е била много стабилна през последното десетилетие, или че Искров досега е бил голям късметлия, като замитаните под килима проблеми при надзора не са изскачали от другата страна.
Изненадващото образуване на досъдебно производство точно срещу подуправителя на БНБ и ръководител на „Банков надзор“ Цветан Гунев, за което изтече информация два дни преди затварянето на КТБ, обаче като че ли накланя везните в полза на последната теза.
Макар и по всичко да личи, че таймингът на акцията е част от планирана акция срещу КТБ, тя е базирана именно на факта, че БНБ системно си затваряше очите за лошите практики в част от банките с местни собственици. При всички положения върху плещите на Иван Искров падна нелеката задача да покаже недвусмислено, че турбуленциите около КТБ и ПИБ не са предвестник на криза в целия банков сектор.
Относително добрата новина е, че с годините Искров успя да изгради около себе си стабилен екип в централната банка, който би трябвало да е подготвен за събития като случващите се в момента. Погледнато в личностен план, може да се каже, че сегашният управител на БНБ е доста противоречива фигура.
От една страна, той действително е икономически и банков специалист – завършва „Финанси и кредит“ в УНСС през 1992 г., работи като хоноруван преподавател в същия ВУЗ, а след това е приет с конкурс в управление „Банков надзор“ на централната банка, където до 1997 г. последователно заема позициите експерт, инспектор и старши инспектор (което предвид банковата криза от 1996 г. може и да не е атестат за идеално свършена работа от цялата тогавашна централна банка).
От друга страна обаче, възходът му до управител на БНБ вероятно нямаше да се случи без сериозните политически протекции, с които през годините се ползва.
И които с времето претърпяват многократни, често странни метаморфози. На практика той е първият висш член на политическа партия, който оглавява централната банка след 10 ноември 1989 г. Което самият Искров не отрича, но уточнява, че първо се е доказал като специалист в банковия сектор, след което е влязъл в политиката, а не обратното.
За пръв път Искров попада в обществените прожектори с идването на НДСВ на власт. Годината е 2001 г., а 34-годишният царски депутат е избран за председател на бюджетната комисия в парламента. Малко известно е обаче, че НДСВ не е първия политически трамплин на Искров.
Тогавашни функционери от СДС си спомнят, че неговата партийна кариера всъщност тръгва от регионалната структура на БЗНС в Златица. Там Искров е забелязан от лидера на земеделската партия Петко Илиев, който впоследствие го представя на синия вицепремиер Александър Божков. Така по времето на служебното правителство на Стефан Софиянски бъдещият гуверньор на БНБ е назначен за зам.-управител на все още държавната банка ДСК.
Синият финансов министър Муравей Радев също си спомни, че е заварил Искров като член на управата на спестовната каса. Той обаче не успя да се сети каква точно е била причината за изненадващото освобождаване на банкера през 1999 г. Стенограмата от дебатите около преизбирането на Искров през 2009 г. все пак хвърлят малко повече светлина по въпроса.
Според изказване на депутата от БЗНС Георги Пинчев именно Муравей Радев е сложил точка в синята партийна кариера на бъдещия гуверньор. „Когато по време на 38-ото Народно събрание един финансов министър си позволи да го уволни от заместникпредседателското място в ДСКаса, аз бях вероятно единственият народен представител, който отиде при този финансов министър – Муравей Радев, да протестира и да му кажа, че върши груба грешка.
Позволете ми за политическия момент, който ще възпроизведа – министърът стана от стола си, погледна ме със сините си очи и ми каза: „Господин Пинчев, знаете ли, че Вие сте дошъл да защитавате един комунист?“ Аз му казах:
„Господин министър, аз съм дошъл да защитя един перфектен специалист в областта на финансите“, казва Пинчев от трибуната на парламента. Няколко източници от сините среди обаче уточниха, че нареждането за отстраняването на Искров всъщност е дошло от самия Иван Костов. Лидерът на СДС бил бесен, защото зам.-управителят на ДСК самоволно отпуснал кредит на Росексимбанк на покойния бизнесмен Емил Кюлев, с който той имал намерение да приватизира активи на фалиралата Балканбанк. /Капитал/