Една типично българска история

За началото на тази история писахме преди 2 години. Днес отбелязваме задаващия ѝ се край. Тя може и да не е сред най-важните сюжети в сегашната криза, но пък е изключително показателна за това как функционира държавата.

Анализ на Ясен Бояджиев: /DW/

И днешното управление следва старата българска традиция, съгласно която най-усилното време във всеки мандат е не в началото или в средата му, а в края.

Време вече няма, а има много работа за довършване – да се доназначат (по възможност дългосрочно) „наши хора” на ключови постове, да се допреразпределят публични ресурси накъдето трябва, да се дозаличат оставените следи и да се доизпълнят ангажиментите, „поети пред избирателите” и най-вече пред някои отделни групи и индивиди.

„Кипеж на парламентаризъм“

В Народното събрание, чийто кворум цяла година бе сред най-проблематичните и непредвидими неща в държавата, през последните седмици (по ироничния израз на един депутат) се наблюдава „кипеж на парламентаризъм” – лавина от нови законопроекти, кой от кой по-„спешен”.

Целта и смисълът на много от тях остават дълбоко неясни, а приемането на повечето изглежда невероятно. Но кой знае до какви изненади могат да доведат пазарлъците и взаимните отстъпки в днешната ситуация, в която вече не е ясно кой е управляващ и кой е опозиция и всякаква „тематична коалиция” е възможна.

Законодателната инициатива, за която ще стане дума тук, е подсигурена не с един, а с цели два законопроекта. Целта и „бенефициентите” ѝ са съвършено ясни, а приемането ѝ, рано или късно, е напълно сигурно. На фона на „важните за страната и хората закони” тя може и да изглежда дребна, незначителна и банална. Но пък е изключително показателна за това как функционира държавата. И доказва, че когато трябва, българските политици могат да изпипват работата си докрай, без значение кой точно е на власт.

Зад кулисите

За началото на тази история Дойче Веле писа преди две години. Тогава на власт беше ГЕРБ, а депутатите от тази партия гласуваха уникалната за европейската и световната практика забрана на производството и търговията с т. нар. цигарени гилзи – нещо като готови цигари, но празни, без тютюн. По същество чрез закон бе забранен един нормален, легитимен в цял свят бизнес. На практика забраната означаваше закриване на мощности в няколко печеливши български фабрики, съкращаване на стотици работни места, обезсмисляне на инвестиции за няколко милиона, загуба на разработени пазари и на приходи от десетки милиони.

За пред публиката аргументът тогава беше, че „гилзите” често се пълнят с контрабанден тютюн, поради което намаляват продажбите на готови цигари. А от това страдат приходите от акцизи в държавния бюджет. Всички обаче предполагаха, че истинската цел е да бъде ударена най-голямата фабрика за цигарени опаковки и заготовки, за да бъдат накарани собствениците ѝ да се откажат от този бизнес, а фабриката да бъде придобита на безценица от приватизирания малко по-рано „Булгартабак” – очевидно (въпреки офшорната си обвивка) контролиран тогава от дуото „Василев-Пеевски”, а днес вече само от втората част на това дуо или от лицата, които стоят зад него.

Предположението бе потвърдено от последвалите събития. Бизнесът на фабриката спадна, акциите ѝ се сринаха и в края на краищата през февруари тази година тя беше придобита от свързани с „Булгартабак” офшорни дружества – на далеч по-ниска цена от тази, срещу която преди години беше приватизирана. Покрай тази фабрика няколко други компании спряха производство, две от тях се преместиха в Румъния, няколкостотин души останаха без работа.

Краят на историята

И ето че сега, след като бизнесът с „гилзите” премина в правилните ръце, държавата реши, че той вече не стимулира контрабандата и не ощетява бюджета. И се кани да отмени забраната му, като за целта за броени дни в НС бяха внесени два законопроекта – написан от депутати от ДПС нов закон за тютюна, в който тази забрана вече не фигурира, и приета от правителството специална поправка в действащия закон. За пред публиката отново има благовидно обяснение – „привеждане на националното законодателство в съответствие с европейските разпоредби”, за да се избегне започнатата от ЕК наказателна процедура. Надеждата е публиката да не забележи, че европейските разпоредби си бяха същите и преди две години.

Дали сега ще стигне времето някой от двата законопроекта да бъде приет, не е ясно. Но не се притеснявайте – ако не този, следващият парламент със сигурност ще го направи. Както отбелязахме и преди две години, конвейерът на законодателния лобизъм работи изобретателно и неуморно. И както се видя, политическото обслужване на най-мощния в момента олигархичен кръг не зависи от това кой е на власт. Пък и има неопровержимо алиби за приключване на историята с „гилзите” в нечия полза – забраната наистина е абсурдна, а и ЕС го иска.