Не съдът, а прокурорите да искат разкриване на банкова тайна

Прокурорите сами да искат информация от банките при данни за извършено престъпление, а не да се обръщат към съда за разрешение за разкриване на банкова тайна.

Предложението за промяна в закона за кредитните институции е на Софийската апелативна прокуратура. То е намерило място в отчетния доклад за 2013 г. на главния прокурор Сотир Цацаров. Документът, който е 174 страници, бе публикуван вчера на интернет страница на прокуратурата.

Докладът на Цацаров е изработен на базата на отчетите за 2013 г. на прокуратурите в страната, националното следствие, МВР, ДАНС, министерствата на отбраната и финансите.

Според него подобна промяна може да се направи и в данъчния кодекс, така че прокурорът да иска данъчна или осигурителна информация.

При всички случаи това ще се отрази положително на бързината и ефективността на разследването, пише в доклада.

Друга идея засяга закона срещу изпирането на пари. Предлага се в него да има текст, който да посочи конкретни правомощия на прокурора по спиране на съмнителните операции и сделки.

Част от идеите са свързани с промени в Наказателнопроцесуалния кодекс. Една от тях е задържаните акцизни стоки, най-вече цигарите, да бъдат унищожавани преди приключване на разследването.

“Така ще се предотврати трупането в складове на огромни количества цигари, за чието съхранение се плащат сериозни суми”, се казва в доклада на Цацаров.
Друга идея за промяна в НПК е гражданите, срещу които са били ползвани спецразузнавателни средства (СРС), впоследствие да бъдат уведомени за това. “Така законът би предвидил по-добри гаранции срещу злоупотреби”, смята главният прокурор. Една от идеите му е свързана и с подсъдимите за тежки престъпления (които се наказват с над 10 г. затвор), но не са в затвора, а под домашен арест, гаранция или подписка.

Главният прокурор предлага да се предвиди възможност да им се поставя електронна гривна за следене.

Само през последните няколко месеца двама осъдени за убийства – Илиян Тодоров, подсъдим по делото “Соло”, и Янка Младенова, обвинена за убийството на Севиля Райчева, изчезнаха, докато са на свобода.

Предлага се и друга промяна – НПК да бъде допълнен така, че народните представители да бъдат призовавани чрез ръководството на парламента. Сега в закона пише само, че служител или работник може да получи призовка от работодател или колега. Специален текст за депутати няма.

“В противен случай остава законова празнота, която трудно се преодолява”, се казва в доклада.

Една от идеите е председателите на военните съдилища да разрешават използването на СРС и за цивилни служители от военното министерство, армията, разузнаването, НСО, както и за хора, извършили престъпления в съучастие с униформени.

От доклада става ясно, че през миналата година са намалели подслушването и следенето

Спецсредства са използвани по 1018 дела, т.е. по 6,4% от общо наблюдаваните разследвания за тежки престъпления – 15 872.

През 2013 г. прокурорите са изготвили 1840 искания до съда за прилагане на СРС. От тях първоначалните са 1413, през 2012 г. те са били 1919. За продължаване на срока за подслушване и проследяване са направени 427 искания срещу 677 – за 2012 г. Съдът е уважил 1793 от молбите, а е отхвърлил 48 (2,6%). Според данните на прокуратурата направените искания за СРС през м.г. са с 29,1% по-малко от 2012. Те са приложени спрямо 1435 души при 1609 за 2012 г.

Най-често ползваните оперативни способи през м. г. са били: подслушване – 1602, или 35,3% от всички СРС-та. На второ място е наблюдение – 1267, или 27,1% , проследяване – 1258 (27,7%). Способът “доверителна сделка” е използван в 15 случая, а “контролирана доставка” – в 35. В 15 разследвания е имало агенти по прикритие.

От доклада обаче става ясно, че слабото място на
прокурорите са протестите срещу присъди, получени на по-долна инстанция. През 2013 г. са подадени общо 2578 въззивни и касационни протеста. От тях обаче са уважени 491, а са отхвърлени 952 (66%).

“Изводът е, че близо 2/3 от въззивните и касационните протести през последните 3 г. са неуважени, което сочи на недобра тенденция”, пише в доклада.

Според него една от безспорните причини е различното разбиране на прокуратурата и съда при оценката на доказателствата.

“Основната причина е, че се изготвят недостатъчно добре мотивирани и неотговарящи на изискванията на закона протести”, смята Цацаров.

Изводът му е, че не се посочват обстоятелства, които прокурорите смятат за неизяснени. В протестите липсват конкретни доводи срещу изводите на съда, с които се изразява несъгласие и не се формулират доказателствени искания.

“Налице са и случаи, когато се изготвят протести, без да се познават мотивите на съда, използват се общи и бланкетни изрази, без конкретна аргументация, допускат се грешки при формулиране на основанията за въззивна и касационна проверка”, смята главният прокурор. Според него имало случаи, когато след депозиран бланкетен протест не се изготвяли допълнителни съображения.

“Така се създават предпоставки не само за неуважаването на протеста, тъй като липсва годно основание за извършване на проверка на съдебния акт, а и за оставянето му без разглеждане”, пише Цацаров.

Според доклада му през 2013 г. престъпленията са се увеличили в сравнение с предходните 2 г. Разкритите са по-малко – 37,3% от всички. Най-трудно е при икономическите престъпления – при всеки 2 от 3 дела те остават ненаказани. Неразкрити остават и над 70% от кражбите. /24 часа/