Понеже знаят, че скоро си отиват, управляващите бързат да наместят свои кадри на високи позиции и да усвоят колкото може повече публичен ресурс. Това е непочтено, но не изненадва никого. Защото не се случва за първи път.
„След като парламентът работи до 12 часа, нормално е и в 12 без 2 също да работи“ – така председателят на Народното събрание Михаил Миков отговори на въпросите за масираните назначения и законови промени, които отиващото си управление на БСП и ДПС предприема в последния момент. Този сюжет не е непознат – той силно напомня на случилото се през пролетта и лятото на 2009 година, когато отиващата си тогава Тройна коалиция също назначаваше ударно свои кадри в държавни комисии.
Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров е назначен от правителството за 5-годишен мандат, който не може да бъде прекъсван от следващ кабинет. Това предвижда новият закон за МВР, който отне и правомощието на президента да разписва това назначение. Този случай е само черешката на тортата, която БСП и ДПС – често в противоборство, приготвят в момента. В деловодството на Народното събрание само за последния месец са внесени 32 предложения за промени в законодателството. Това е рекорд за тази година. За сравнение – през април предложенията са били три пъти по-малко. Тази активност се случва въпреки факта, че сегашният парламент си отива. Или може би точно поради това.
Време за приятели
Разпадащата се коалиция реши да си послужи с добре познатата формула за разпределяне на властта. И паднаха всички задръжки. Някои законопроекти са откровено лобистки – например узаконяването на стари нередовни строежи на писти и лифтове в планините или пък удължаването на срока, в който частни фирми да събират отпадъци от черни и цветни метали. Срещу заплащане от общините, разбира се.
Министерството на земеделието и храните се разтресе от скандал между министъра и ръководството на фонд „Земеделие“, който разпределя европейските пари в сектора. Първо министърът поиска оставката на шефа на фонда. След това дойде отговорът, който гласеше, че министърът лобирал за свой проект. Ден по-късно обвиненията вече звучаха така: министърът бил от ДПС и искал да овладее фонда, който е в квотата на БСП.
Стремежът за овладяване на повече и повече позиции, свързани с разпределянето на огромни ресурси, вече е неприкрит. Успоредно с лобистките поправки и назначенията, върви и директно раздаване на пари. В последния момент Националната служба за охрана получи допълнително 4 милиона, ДАНС – 3,6 милиона, Министерството на икономиката – 2 милиона. Продажба на имоти на военните по морето, обществени поръчки за стотици милиони левове, обявени в последните дни на юни… Списъкът е дълъг.И какво от това?
Поведението на тези управляващи не е много по-различно от поведението на предишни управляващи. Мащабът може и да е друг, но по същество всичко се повтаря. ГЕРБ продължи заварената практика и роди прословутото име „калинки“, а БСП и ДПС доразвиха още повече този порочен модел. Но никой не е изненадан – обществото изглежда е привикнало към всичко това. От време на време някой представител на ГЕРБ или Реформаторския блок поставя въпроса за действията в стил „12 без 5“, но това не се превръща във водеща новина.
Дори обявената дата за предсрочни парламентарни избори не предизвиква ентусиазъм и надежда за дълбока промяна в стила на управление. Бойко Борисов вече се държи като следващ министър-председател, но полемиката не излиза от рамките „ние срещу тях“.
В публичния разговор не се долавя достатъчно значима политическа заявка за радикална промяна в стила на управление. А когато не се говори за смяна на модела, а само за смяна на едни с други, тогава няма нищо по-нормално от случващото се в момента – да окопават верни кадри и да усвояват до последно публичен ресурс. А ние да го приемаме за неизбежно.