В началото беше КТБ

Как да си обясним това, което се случва в българския банков сектор? Откъде тръгна всичко и как ще приключи? Татяна Ваксберг обобщава фактите:/DW/

Кой печели от сътресенията около КТБ?

Може би си спомняте, че в началото не бяха опашките. В началото беше акцията на полицията и прокуратурата в КТБ. Тя се състоя на 13 юни и беше аргументирана с твърдението, че шефът на КТБ Цветан Василев е проверяван за евентуално намерение да убие депутата от ДПС Делян Пеевски. Акцията започна сутринта, а следобяд беше вече пределно ясно, че тандемът Василев-Пеевски е разбит. Нещо повече дори: между двамата е започнала война.

Да обсъждаме цялата последвала паника без да си спомним събитията от този ден, би било по-лесно, но не и по-достоверно. Защото е факт, че за добро или за зло полицията и прокуратурата стоят в началото на целия стихиен процес.

Хронологията

От онзи ден първи до днес събитията се развиха главоломно: хората се наредиха на опашки, за да изтеглят парите си от КТБ; някои фирми, които държат активите си в тази банка, бяха блокирани; „Булгартабак” обяви, че е прехвърлил задълженията си към КТБ към друга банка, а накрая КТБ беше поставена под надзора на БНБ.

Седмица по-късно възникна проблем с втора банка – ПИБ. В нощта срещу 29 юни стотици абонати са получили анонимни текстови съобщения, в които се твърди, че и тази банка е разклатена. Часове по-късно, когато хората се наредиха на опашки пред филиалите на ПИБ, в страната вече масово се говореше за сценарий, който цели дестабилизирането на банковата система. Ден по-късно Европейската комисия разреши на българските власти да предоставят на банковия сектор кредитна линия в размер на 3,3 милиарда лева. Целта е да се осигури ликвидност на банките и да се успокоят вложителите. Подробностите около това разрешение все още не са известни, така че не е възможно да се правят предположения за по-нататъшната съдба на тези пари.

Късно вечерта в понеделник дойде и съобщение от Международния валутен фонд. В него се казва, че институцията е готова да помогне на България, но се уточнява, че по данни на Фонда финансовият сектор на страната е „добре капитализиран“. Пак в понеделник БНБ обяви, че напрежението в сектора е преодоляно.

В същото време е факт, че България излиза от тази история със следния микс от нерадостни констатации: коментирайки банковите сътресения, анализаторите не спират да говорят за „грабеж“ и за „шайка престъпници“, списание „Форбс“ недоумява от факта, че хората в България реагират на анонимни съобщения, а вестник „Файненшъл таймс“ констатира, че страната продължава да е управлявана от едно неуспешно правителство, което вече няма никакъв полезен ход.

А сега ето и мненията на авторитетни български икономисти, коментирали основните въпроси, които вълнуват българите:

Как си обяснявате това, което се случи?

Георги Ганев (пред сайта ClubZ): “… това, което се случва, е абсолютно целенасочена, обмислена и предумишлена атака срещу цялата българска банкова система, основана на разпространяване на слухове и директен опит да се убие доверието на хората към банките и да се причини паника, при която да стане пожар и да изгори всичко“. И още: „… външнополитически сценарий, идващ от Кремъл, категорично не мога да изключа. Знаем, че в момента се решават нещата с Южен поток.”

Красен Станчев (пред сайта desebg.com): „Очевидно е, че правителството е било приватизирано от тези хора [Василев и Пеевски], а когато те започват да се карат, това се отразява на настроенията спрямо банката [КТБ]. (…) Фрапантното в този случай е, че политиката на едно правителство и един парламент за относително дълъг период от време е диктувана от интересите на една банка, по-скоро от двама души. Дали това е в интерес на хората? Очевидно не е. И това се вижда по обстоятелството, че след като са изтеглени държавните депозити, главоболията са за сметка на частните спестители. Но те сами са поели този риск, никой не ги е завел там насила“. И още, този път за ПИБ: „Хората знаят, че малките влогове са гарантирани. Но те знаят и друго: че КТБ ще изсмуче всички резерви. Затова и започват да си теглят парите.“Петър Ганев (в бюлетина на Института за пазарна икономика): “Очевидно е, че „крахът” на банката [КТБ] не е причинен от натрупване на лоши кредити, а от координирана атака, породена от динамиката на политическата сцена”. И още: „Неслучайно там, където държавните компании държат парите си, е и мястото, където се случват такива катаклизми.“

Владимир Каролев (пред „24 часа“): „Причината е отново медийна и пропагандна атака, от една страна, както и непремерени и безотговорни изказвания на политици от практически всички водещи партии в страната (за държавни фалити, банкови фалити, клатения на банки и т.н.). (…) Прокуратурата пък ненужно огласи разследване срещу водеща фигура в БНБ, с което наля масло в огъня.”

Трябва ли да се страхуваме от това, което предстои в банковия сектор?

Петър Ганев (в бюлетина на ИПИ): “При нас я няма тази взаимообвързаност на банките, която би създала ефект на доминото – тоест, една банка дори и да фалира, това чисто оперативно не води до автоматични проблеми за всички останали.”

Георги Ганев (пред сайта ClubZ): „От всичко, което наблюдавам като данни за българската банкова система, тя има изключително високи ликвидни наличности.“

Красен Станчев (пред сайта desebg.com): “Важно е да се знае, че няма системен проблем в банковия сектор. Второ, има относително бързи действия на централната банка.“

Левон Хампарцумян (пред Нова телевизия): „Банковата криза от 1996-1997 година не може да се повтори заради ситуацията с КТБ. (…) Една банка не може да повлече останалите.”

Трябва ли да изтеглим парите си от банките?

Георги Ангелов (в профила си във Фейсбук): „Депозитите са защитени от държавата. Банките, БНБ и правителството имат необходимите ресурси за това. Вложителите няма да загубят пари.”