Прокуратурата е обвинила подуправителя, ръководещ „Банков надзор“, в длъжностно престъпление, той излезе в отпуск
Започналата война между собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски вкара прокуратурата и в централната банка. В сряда стана ясно, че подуправителят на БНБ, ръководещ „Банков наздор“, Цветан Гунев е бил обвинен в длъжностно престъпление и разрешението му за достъп до класифицирана информация е било отнето. Първоначално това се разбра от писмо на анонимен служител на БНБ, изпратено до медиите, а след това информацията беше потвърдена от банката и прокуратурата.
Срещу Гунев е образувано досъдебно производство, поради което той излиза в отпуск по свое желание до приключване на процесуалните действия. Макар в съобщенията и коментарите да не се цитира конкретно име на банката, е ясно, че става дума за разследването по сигнала на „Протестна мрежа“, в който се иска проверка на действията на „Банков надзор“ заради общоизвестните факти, че Корпоративна търговска банка многократно е надхвърлила ограниченията за кредити към свързани лица.
„Извършена е проверка по сигнал, касаещ начина на упражняване на действия на „Банков надзор“ съобразно Закона за кредитните институции и Закона за БНБ“, коментира главният прокурор Сотир Цацаров. „На тази база и на базата на сигнала на „Протестна мрежа“ е била възложена проверка на дирекцията на Национална служба „Полиция“. Тя е завършила с определена справка, на базата на справката е образувано досъдебно производство и в рамките на това досъдебно производството са били извършени претърсвания и изземвания на 19 адреса“, добави още той. Той допълни, че Гунев е с мярка за неотклонение „подписка“ и няма да се иска отстраняването му от длъжност.
В съобщението на БНБ се посочва още, че функциите на Цветан Гунев са поети от Нели Кордовска, главен директор „Банков надзор“. Още в момента, в който банката е била уведомена, че допускът на Гунев до класифицирана информация е отнет, „достъпът му до такива документи е преустановен“, коментираха още от БНБ.
С известно закъснение
Преди година „Капитал“ показа в свое разследване, че на свързани с Василев фирми са отпуснати над 1 млрд. лв. кредити към края на 2011 г. Тогава „Капитал“ опита да събере тази информация по публични източници без претенция за изчерпателност. Разследването показа, че се раздават огромни кредити на дружества, регистрирани на едва три-четири адреса, които при това са в имоти, собственост на банката или на свързани лица, съвпадат с тези на клонове на самата банка, на нейни акционери или на други свързани лица.
От разгледаните тогава 107 свързани компании успяхме да установим задължения към КТБ на 51 (директно декларирани в отчетите задължения към КТБ на база залози в Търговския и Имотния регистър, както и в Централния регистър на особените залози), а при още 17 има „задължения към финансови институции“, за които имаме неофициална информация, че са към банката. Така ограничението за кредити към свързани лица (не повече от 25% от собствения капитал на банката) към онзи момент беше надхвърлено над 10 пъти. На практика в последните три години активите на КТБ се увеличиха три пъти на фона на свиване или съвсем слаб растеж в банковата система (6.7 млрд. лв. активи в края на 2013 г. при 2.7 млрд. лв. две години по-рано).
С известна неохота
„Банков надзор“ е органът, който следи за изпълнението на нормативните изисквания по отношение на големи експозиции, лимити за кредити на свързани лица, капиталови отношения и пр. Законодателството в банковата сфера дава на БНБ големи правомощия и механизми за установяване на нарушения и съответно предприемане на мерки за отстраняването им. Възможностите й са от писмено предупреждение до отнемане на лиценз.
Междувременно може да налага на ръководството на съответната банка ограничения за отпускане на кредити, да свиква общи събрания, да предписва надзорни мерки с по-високи изисквания по основни показатели, да ограничава банката от определени сделки или дейности, да променя управители, да лиши от глас акционери и дори да ги принуди да си продадат акциите в едномесечен срок. Може и да постави дадена банка под особен надзор и да назначи квестори.
Развиващите се към момента събития показват, че нещо в конкретния казус не се е случило, въпреки че информацията в сигнала на „Протестна мрежа“ е публично достояние още от март 2013 г., а БНБ би трябвало да може да я провери, тъй като има достъп до пълните кредитни портфейли на банките и може да изисква и допълнителни документи.
Това означава, че или БНБ не е виждала проблем, или го е виждала, но по някакви причини не му е обърнала внимание, което говори за огъване под политическо или икономическо влияние. Повдигнатото обвинение на Гунев показва, че прокуратурата потвърждава изводите от разследването на „Капитал“, че КТБ е раздавала кредити на свързани компании превишаващи законовите лимити.
Странният случай на Цветан Гунев
Цветан Гунев е член на управителния съвет на БНБ и подуправител от 16 юни 2013 г., след като на 15 юни изтече пълният шестгодишен мандат на неговия предшественик Румен Симеонов. Самото издигане на кандидатурата на Гунев се случи по изненадващ начин.
До последно в сектора се знаеше, че Симеонов ще бъде предложен за втори мандат, което обичайно е предшествано от тиха дипломация. Според Закона за БНБ управителят на централната банка предлага тримата подуправители на парламента, който ги одобрява. Горе-долу преди една година, около 17.30 ч. БНБ разпространи официално съобщение, че на „10 юни 2013 г. в 16.43 ч. управителят на БНБ Иван Искров внесе в Народното събрание на Република България предложение за избор на подуправител на БНБ – ръководител на управление „Банков надзор“. Сам по себе си този акт не беше изненада. Голямата изненада беше за банковия сектор, в който не знаеха за внесената номинация като такава и за номинацията като личност.
Неочакваното беше новото име, предложено за подуправител, тъй като се знаеше, че вече има консенсус с политическите сили за Румен Симеонов. Като обяснение тогава се възприе, че е търсен човек „отвътре“ – експерт от регулатора, тъй като не е искан външен за централната банка, за сектора и системата човек на това ключово място. Цветан Гунев работи в БНБ от 1992 г.
Доколкото обаче фактите в сигнала на „Протестна мрежа“ засягат и период отпреди Гунев да поеме „Банков надзор“, остава отворен въпросът дали обвинение ще получи и неговият предшественик – Румен Симеонов, който предстои да влезе в надзорния съвет на Централна кооперативна банка. /Капитал/