Гастрольори от Пазарджик въртят бизнес с байкове под тепетата, за полицията престъплението е маловажно
“К’ви 60 секунди – за 30 секунди режа веригата и ме няма!”, хвали се 17-годишен ром от Пазарджик, за когото рекордът на Никълъс Кейдж от филма “Да изчезнеш за 60 секунди” е просто смешен. Кражбите на велосипеди с всяка година се увеличават, през лятото се превръщат в истинска пандемия.
Почти няма колоездач в града, който да не е изгорял поне с един велосипед. Най-потърпевши са хората, които използват колелата си за придвижване и работа. Спортистите обаче също често остават без скъпите си байкове.
Според полицейската статистика в Пловдив годишно изчезват между 35 и 40 велосипеда. Тези резултатите обаче изобщо не са реални. Кражбите са минимум 5 пъти повече, но повечето граждани изобщо не съобщават за тях в полицията.
Там изобщо не обичат подобни жалби. Не са редки случаите, когато самите служители успяват да откажат потърпевшия да подава жалба, внушавайки му, че го чакат дълги разпити, без изгледи за успех.
Въпреки че на пръв поглед това престъпление изглежда безобидно и маловажно, на практика изобщо не е така. Според активните колоездачи в страната действат организирани банди, които са специализирани в кражбите на колела. Те се придвижват с микробуси, снабдени са със специални режещи инструменти, а след като задигнат велосипеда, го продават в друг град. “Пазарджиклии идват да работят в Пловдив, а наши роми пък обикалят съседни градове”, твърдят запалени велосипедисти.
Велосипеди се крадат много и безразборно, независимо дали са скъпи и нови модели, или стари и невзрачни колела.
От гледна точка на полицията това са вещи със сравнително ниска стойност, които никой не иска да застрахова, а разследването на такива случаи струва скъпо. Цените на новите велосипеди обаче тръгват от 150 лева и могат да стигнат до 20 000 лева – цена на нов автомобил.
От своя страна много хора не съобщават за кражбите просто защото не вярват, че нещо реално ще последва от това тяхно действие. Така МВР подава информация, че официално броят на кражбите на велосипеди не е висок.
Съответно институциите не считат, че има нужда да се засили контролът, защото регистрираните престъпления не са чак толкова много. Липсва и респект от другата страна, а именно на крадците, че полицията би намерила колело. Тогава защо да не крадат?!
Самите собственици на колела също са доста безотговорни към велосипедите си. В половината случаи се оказва, че те дори не са си направили труда да заключат колелото си, а в други отиват да се оплачат чак на следващия ден и искат “Полицията да си свърши работата!”.
Друг е въпросът, че и служителите гледат през пръсти – не подават описание на изчезналото колело до нарядите, не го обявяват за издирване, преди да получат писмена жалба, разхождат собствениците между районните управления, тъй като престъплението трябва да се заведе там, където е извършено, и пр.
А дори и да дойде пострадалият да подаде жалба, кротък и смирен, подготвен със снимки и сериен номер на велосипеда, готов да помогне и смирено мачкащ шапката си в ръка, преписката се завежда и се оставя в купчината, за да се разпредели на следващия ден. А в крайна сметка колелото, ако не е заминало за съседен град, е някъде в “Столипиново” или в Шекера. Разбира се, има и случаи, когато някои съвестен или находчив полицай успява да си свърши работата. Както например преди няколко месеца, когато тийнейджър оставя байка си на стойката за колелета пред мола, но половин час по-късно няма и следа от него.
Вместо това обаче до стойката има раница. Камерата показва целия “технологичен” процес на изчезването. Крадецът вади ножица за арматура, срязва заключващия кабел, прибира ножицата и изчезва с колелото. В бързината обаче забравя раницата, където освен инструмента, се намират личната му карта и малко марихуана. В друг случай пък ром вижда искрящо червен байк, небрежно облегнат и вързан с тънък кабел на паркинга на УМБАЛ “Свети Георги”. С клещи срязва кабела, подпира своето колело на мястото на другото и отпрашва в обратна посока с новопридобития байк. На изхода на паркинга двама колеги в цивилна кола вече го чакат – същия ден Второ районно прави специализирана операция срещу крадците на колела.
“Досега са ми откраднали 8 велосипеда, полицията намери само един. Успях да си го взема след 7 месеца, когато разследването приключи, и от него беше останало само купчина непотребно желязо”, казва Сашо Костов. Пловдивчанинът работи с колелото и зиме, и лете, не ползва друг вид транспорт.
“Почти нямаме клиент, на когото да не са му откраднали колело. Особено през лятото става страшно. Трябва много сурови наказания, но никой не обръща внимание. В крайна сметка се оказва, че ние трябва да се борим едновременно и с крадците, и с държавата”, коментира Сахак Ховагемян от магазин “Тандем”. Той също е активен колоездач. Припомня, че няма осъдени крадци на колела. “Вместо колелото да е удобство и улеснение, човек, когато си го купи, се превръща в негов роб”, възмущава Ховагемян.
Другият сериозен проблем според него са хората, които си купуват крадено колело само защото е евтино. Според него това също трябва да е наказуемо.
В България няма застрахователна компания, която да предлага застраховка срещу кражба на велосипед. Рискът е огромен.
Как се краде колело?
Най-привлекателни са велосипедите, заключени на обществени места, особено пред сгради или търговски центрове, където шансът собственикът да наблюдава велосипеда си е доста по-малък. Кафенета с маси на открито, пред които са заключени велосипеди, пък не са предпочитани – там шансът за контакт със собственика се увеличава драстично.
Други места, на които често се извършват такива кражби – пред учреждения, университети, както и пред библиотека “Иван Вазов”. Малък брой крадци предпочитат да търсят велосипеди, оставени във входовете на жилищните сгради. Някои пък специално обикалят болниците, банките и библиотеката, водени от високия шанс за бърза кражба на незаключен велосипед или заключен с лесен за преодоляване механизъм. Заключените велосипеди се крадат по два начина.
Рязане – най-често практикуваният способ, много популярен, защото отнема сравнително малко време. Използват се клещи-резачки, ножици за арматура – малък и среден размер, а понякога даже ножовка. Клещите-резачки са малки и се крият лесно в джоб.
С тях се работи с една ръка и са подходящи за рязане на тънки кабели, както гумирани, така и негумирани. Ножиците за арматура се носят в раница или сак и с тяхна помощ можеш да се справиш и с по-дебели заключващи кабели без особени услилия. Проблемът е, че при работата с тях се вижда добре какво правиш.
Отключване. Повечето масови заключващи устройства са с ключалка с обикновен секретен ключ, който много прилича на ключовете за бравите за жилища, но е далеч по-къс. Тези ключалки обичайно имат само два или три кодиращи щифта, ето защо е лесно не просто да бъдат преодолени (отключени със специален инструмент или с друг подобен ключ), но и да бъдат взломени.
Основното обстоятелство, което подпомага взломяването, е, че корпусите на механизмите се изработват от пластмаса без особени качества (за да е по-евтино). Заключващия механизъм вътре, и по-специално кодиращия цилиндър правят от тънък и мек метал.
В резултат, при упражняване на силен напън с някакво острие или металът на цилиндъра не издържа и се огъва, или целият механизъм се превърта в пластмасовото гнездо. И в двата случая резултатът е отключване на велосипеда. По-наглите крадци често, след като преодолеят механизма по този начин, вадят велосипеда, а около мястото, където е бил, заключват обратно само кабела. /Марица/