Заради руския дял от 50% смесеното дружество няма право да притежава ниви след поправките от преди месец
С популисткото отстраняване на чужденците от пазара на земеделска земя управляващите пратиха „Южен поток“ извън закона. Накратко, текстът, подкрепен от БСП, ГЕРБ и „Атака“, ограничава компаниите с чуждестранни съдружници и акционери да притежават и купуват ниви. През последните месеци обаче дружеството „Южен поток България“ активно купува земеделска земя, през която ще минава газопроводът. А в компанията 50% от акциите са руска собственост.
Така гордостта на управляващите, която ще струва 3.5 млрд. евро, нарушава приетото преди месец ограничение. Законът не казва какво да се прави в този случай. Затова е много вероятно да бъде променен скоро пак, само заради българо-руския проект, който всеки момент чака начало на строителството. На останалите чужди инвеститори обаче ограничението ще продължава да пречи, ако Конституционният съд не го отмени.
Купувам земя, но нямам право
За изпълнението на проекта на територията на страната през декември 2010 г. бе основана съвместната компания „Южен поток България“, в която акционери с по 50% участие са държавните Български енергиен холдинг и руската „Газпром“. Оттогава досега обединението активно изкупува имоти, попадащи в обсега на трасето, през което трябва да минат тръбите. Отчуждаването на земята и придобиването на право на строеж е необходимо за пристъпване към строителните дейности, подготовката на които се ускори в началото на тази година с откриването на конкурс за изпълнител на поръчката. Според имотния регистър последната сделка за земя на „Южен поток България“ е от 27 февруари тази година, когато е придобита 3 дка нива в монтанското село Расово. Общо вписаните сделки са в седем области.
Два месеца по-късно притежаването на този и на другите имоти на територията на България от българо-руското дружество би следвало да се счита за незаконно, тъй като на 4 април депутатите в Народното събрание приеха промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, а на 29-и същия месец бетонираха позицията си по въпроса със собствеността, отхвърляйки ветото на президента, който се опита да спре популистката промяна.
Промените въвеждат забрана за притежаването на земя от чужденци и търговски дружества, в които съдружници са чужденци. Изключения се приемат, ако чужденците докажат, че са пребивавали на територията на страната повече от 5 години, като така наречената уседналост важи и за фирмите.
От основаването на „Южен поток България“ досега са минали по-малко от 4 години, което означава, че то не би следвало да има право да притежава земя на територията на страната.
Изключение, което не помага
Потърсени за становище, от дружеството отхвърлиха хипотезата, че са в нарушение, и посочиха, че правото за притежаване на земя им е дадено по силата на междуправителствената спогодба, сключена по международното законодателство, възможност, предвидена и в конституцията.
Факт е, че в конституцията има текст, който казва, че чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя, ако това е разписано в международен договор, ратифициран от парламента. Но изрично е поставено условие: ратификацията трябва да е подкрепена от 2/3 от всички депутати, т.е. 160. Междуправителственото споразумение, на което разчита „Южен поток България“, е сключено през 2008 година, когато е внесено и за ратификация в Народното събрание. Гласуването му протича със 140 гласа „за“, 47 „против“ и два – „въздържал се“. Така резултатът от него не покрива изискването, поставено в конституцията, за постигане на мнозинство на две трети от „всички народни представители“, тоест не на база присъствалите в залата депутати, а пресметнато спрямо имащите право на глас общо 240 народни представители. Такова е тълкуванието и на юристи, с които „Капитал Daily“ се допита, които са на мнение, че за да се счита преминало конституционния праг, гласуването е трябвало да приключи със 160 гласа „за“, а не със 140. Депутатът Янаки Стоилов от БСП, който беше един от авторите на текста за земеделската земя, не успя да коментира казуса и отложи разговора за след седмица.
Попитана какви ще бъдат последствията за лицата, оказали се в нарушение на закона, председателят на парламентарната комисия по земеделие Светла Бъчварова обясни, че засега последствия за тях не са предвидени. Предстои да се изработят заключителни разпоредби в закона, които да указват какви са санкциите за неизпълнение на разпоредбите. Сред вариантите, които са били обсъждани, е налагането на глоба от 100 хил. лв. и даването на гратисен срок до края на годината, през който чуждите юридически лица да се освободят от придобитата собственост на територията на страната. Друго предложение за санкция е налагането на глоба от 100 лв. на декар и 6-месечен срок за изпълнение на законовите изисквания. Бъчварова е на мнение, че дори и да блокира работата по газопровода, законът няма основания да бъде променян отново. Законът не е правен за „Южен поток“, а за офшорни компании и компании извън Европейския съюз. Въпросът е принципен за територията на страната, коментира председателят на земеделската комисия.
Така създаденият от незнание или некомпетентност казус показва, че депутатите творят норми, които „любими“ проекти погазват. И макар първият коментар да е, че няма да има законова промяна, предвид предишната поправка „Южен поток“ за морската отсечка, редакцията по-скоро наближава.
/Капитал/