За България международните кризи по нашите граници рядко имат пряк ефект, но за сметка на това непреките резултати отекват с години. Югоембаргото беше един от крайъгълните камъни в основите на модерната българска организирана престъпност. По-късно благодарение на адекватна политика по време на косовската криза България си гарантира членство в НАТО и старт на преговори за влизане в Европейския съюз.
Сега с изключение на хипотетичната заплаха за прекъсване на газовите доставки кризата в Украйна на пръв поглед няма да има сериозни последици за България. Освен ако, разбира се не се стигне до открити военни действия (виж текста). Но косвените ефекти вероятно ще се почустват съвсем скоро. Досега проектът за „Южен поток“ беше стратегически за по-голямата игра на Москва в натиска срещу Украйна и налагането на „Газпром“ като незаобиколим играч на европейския газов пазар. След последните няколко седмици може да се каже, че газопроводът става жизненоважен за Кремъл. Ако до този момент той беше по-скоро хипотетична заплаха срещу Киев, отсега нататък ще бъде активно оръжие.
Съответно, ако досега е имало натиск или съблазняване към България да приеме газовата инфраструктура на собствена територия, отсега нататък пресата върху София ще нарасне значително. Колко важна ще е България изцяло ще зависи от хода на събитията в Украйна. Но едно е ясно: ако Путин може така лесно да изпрати в Крим незнайни воини, вместо да използва някое от многото други налични средства на натиск, това е сигнал, че оттук насетне играта винаги може да загрубее.
Окото на Москва няма да е единственото, което ще се фокусира върху София. Действията на българските политици ще бъдат наблюдавани под лупа и от Брюксел. Досега преговорите на България с „Газпром“ не предизвикваха „ода на радостта“ у еврократите (за което са виновни поне три правителства), а и българският данъкоплатец не може да бъде особено щастлив от оскъпяването и разтегляне на срока за изплащане на „Южен поток“.
Сега обаче всяка отстъпка към руската компания и увъртане от европейските енергийни закони, независимо дали е в полза на България, ще припомни фразата от 2006 г. на руския посланик към ЕС Владимир Чижов, че се надява София да бъде руският троянски кон в ЕС.
Кризата обаче може да има и положителен ефект, ако накара Брюксел да започне да оказва повече натиск върху София за провеждане на реформи в енергетиката, съдебната система и сектора за сигурност.
Лош Путин, лош Путин…
Към момента реакцията на Европейския съюз по-скоро прилича на мърморене, като родител, който умира да нашамари съседското дете, но това му се струва невъзпитано и някак си прекалено (пък и съседите май крият бухалка зад вратата). След като поредица външни министри на европейски страни се изправяха пред хората, протестиращи срещу режима на Виктор Янукович и ги призоваваха да се борят за своята свобода, когато тази свобода се оказа под дулата на руското оръжие, Брюксел се оказа неподготвен и влезе в заседание
Как ще се развият събитията в Крим остава неясно. Референдумът за независимост, който ще се проведе в присъствието на руската армия, надали ще бъде признат от някого и остава неясно дали Путин ще реши да анексира окончателно територията, или ще я върне на украинците срещу неизвестно количество отстъпки. Нито САЩ, нито ЕС могат или искат да обещаят това, което иска Путин – Украйна не само никога да не влиза в НАТО, но и Европа да има ограничено влияние.
Новото украинско правителство със сигурност върви в обратната посока и иска максимално бързо да подпише споразумение с ЕС, което ще разгневи още повече Русия, защото ще значи край на идеята за Евразийски съюз с Украйна. Дори към момента да не се чуват изстрели, този геополитически шах още изглежда способен да взриви региона, тъй като на карта е заложено прекалено много за всички страни.
„И двете страни са заинтересувани да запазят фундамента в техните икономически взаимоотношения – ЕС иска стабилен внос на петрол и газ, Русия иска инвестиции от Западна Европа, смята Кай-Олаф Ланг, експерт от германската фондация „Наука и политика“. Така че едва ли някой ще натисне голямото червено копче. Но ако все пак Европа и САЩ решат да наложат санкции на Русия, това ще има унищожителен ефект за руската икономика. Близо 50% от бюджетните приходи на Руската федерация се формират на базата на данъци от продажбите на газ, петрол, въглища, руди и метали (само България е внесла през миналата година петрол и газ на стойност 9 млрд. лв.).
Ако ЕС замрази само вноса на газ, Русия ще загуби 100 млрд. евро годишно, или една пета от приходите си от износ, изчислява Андерс Аслунд, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics и бивш икономически съветник на украинското правителство. Седемдесет и пет процента от нейния износ за ЕС са в графата минерални горива, но те са едва 30% от потреблението в Европа. В България, разбира се, ситуацията е друга и страната спешно ще трябва да търси външен доставчик на втечнен газ (което не е невъзможно, макар и да е скъпо).
Ответните мерки също ще бъдат болезнени, тъй като 7% от експорта на ЕС (през 2011 г.) са отивали към Русия. Но за разлика от Русия Европа има гъвкавост, тъй като износът й не е съсредоточен само в една група стоки.
Дали този фундамент ще остане непокътнат зависи най-вече от събитията вътре в самата Украйна. Част от дошлите на власт опозиционери в Киев трудно могат да бъдат определени като чисти и неопетнени борци за демокрация (Юлия Тимошенко, известна като газовата принцеса, е повече от позната фигура в украинския преход).
Както стана ясно от изтеклия разговор между естонския външен министър Урмас Пает и върховния представител на ЕС в областта на външната политика Катрин Аштън, Брюксел не си прави илюзии за това. Пает казва, че ситуацията в Украйна е доста тъжна и именно за това ЕС трябва да побърза с помощта и да предизвика колкото се може по-бързо избори. При всеобщо гласуване най-радикалните елементи от улицата просто ще бъдат маргинализирани, смята Кадри Лийк от Европейския съвет по външна политика.
Според Пьотр Бураш от същата организация обаче действията на Русия са насочени именно към делегитимиране на новия елит, чиято база и бездруго е доста слаба, и това ще е опасен сценарий. Така мисли и руският политолог и бивш съветник на Путин Глеб Павловский. В интервю за „Ехо Москвы“ той казва, че след идването на руската армия всички умерени сили в украинската политика изглеждат смешни и това може да поднесе лоша изненада не само за ЕС, но и за Русия. „След влизането на Русия веднага се появиха нестабилности там, където ги нямаше. Защото Украйна е сбор от слаби сили, там няма никой наистина силен.“
Ако във властта надделеят политици като Тимошенко, може да се получи странна ситуация, при която и Москва да е доволна (защото Путин може да прави бизнес с нея), и Брюксел да си отдъхне (защото е позната величина). Но това едва ли ще доведе до сериозни промени в Украйна и нищо чудно протестите да продължат. Така че ако има надежда за някакъв положителен изход, той е ЕС да успее да оркестрира коалиция, която да удържи страната цяла, а Путин доволен.
Нещо, което е доста трудно. /Капитал/