Точно преди месец при трагичен инцидент в Ихтиман двама работници загинаха в опит да отстранят авария в заводска подстанция, която снабдява целия град с ток. Преди две години трафопост гръмна в жилищен блок.
Вчера повреда на такова съоръжение, но външно, хвърли в паника бургазлии. Всичко това подсеща за позабравения проблем „ничиите подстанции“. Това са съоръжения от енергийната система, за които никой не носи отговорност. Те не само застрашават човешкия живот, но и носят невидима за момента загуба на страната.
„Труд“ направи разследване каква е причината енергийната сигурност на страната да бъде пренебрегвана. Всичко започва преди 22 години, когато е сключена първата сделка за приватизация на държавен завод.
С нея „погрешка“ подстанциите остават в активите на предприятието. Това е в противоречие със закона, но се повтаря и при следващите сделки между държавата и новите частни собственици.
А всъщност и въпросът дали подстанциите са част от заводите е спорен, обясни пред „Труд“ източник от Агенцията за приватизация.
Тука има, тука няма
От една страна, нито едно държавно ведомство не отрича, че има проблем със заводските подстанции и тяхното (не)управление. От друга, данните на енергийните дружества показват, че всичко е наред – всички подстанции се поддържат от добре по-добре. На този фон лошото състояние на подстанцията в Ихтиман на пръв поглед изглежда изненада.
Според различни източници „ничиите“ подстанции в България са между 27 и 80. Те се водят собственост на заводите, а всъщност не са съвсем техни, защото заводите нямат право да ги притежават по закон.
Откъде идва разминаването в данните за съоръженията? По данни на държавните ведомства броят им може да достига 80. „Труд“ поиска и информация от доставчиците на ток ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго про“ и държавния Електроенергиен системен оператор, който стопанисва мрежата за високо напрежение и прилежащите й съоръжения.
Техните данни показаха, че заводските подстанции, които се използват и за населени места, са 27 – по две на територията на ЧЕЗ и ЕВН и 23 на територията на „Енерго про“. Доставчиците на ток обясниха, че нямат средства да направят свои подстанции, затова спорните откъм собственост съоръжения продължавали да действат.
Държавната ЕСО нямала проблеми
Единствено от Електроенергийният системен оператор (ЕСО) увериха, че няма подстанции без собственик в страната.
„Всяко недвижимо имущество си има собственик“, категорични бяха оттам и уточниха, че заради това не водят и дела за съоръженията. От компанията изтъкнаха, че всички техни обекти са без спор за собствеността, а за захранването на градовете с електроенергия отговарят електроразпределителните дружества.
Ихтиман и Кремиковци
По данни на ЧЕЗ дружеството има две проблемни откъм собствеността подстанции – в Ихтиман, където се случи тежката авария, и в Кремиковци. Втората е на територията на фалиралия металургичен комбинат.
„Собственици на подстанциите са юридически лица, които притежават и другите активи в съответните имоти и заводи“, обясниха пред „Труд“ от ЧЕЗ. Според данните на дружеството то не плаща наем за използването на обектите. Наем от подстанцията в Ихтиман получава държавната НЕК, твърдят от частното дружество.
Доставчикът заплаща единствено такса достъп на „Кремиковци“, за да може да използва съоръжението. В момента собственик на това, което остана от завода, е „Елтрейд къмпани“.
Няма пари
Според ЧЕЗ причината доставчиците да не изграждат алтернативни пътища за снабдяване е липсата на средства. „Електроразпределителното дружество може да изгради нови захранвания в зависимост от инвестиционните средства, които се одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране“, уточниха от компанията.
Всички доставчици на ток отдавна обвиняват регулатора, че им реже инвестициите.
Проблемните подстанции в Южна България са две – в Стара Загора и в Димитровград, твърдят от ЕВН. Оттам казаха още, че имат договор за наем и за двете съоръжения.
Подстанцията в Стара Загора захранва индустриалната зона. От доставчика не дадоха информация какво захранва проблемният обект в Димитровград.
„ЕВН България“ е в процес на реализиране на свои мощности за резервно захранване за клиентите, които в момента получават захранване от тези две съоръжения“, обещаха от дружеството.
Най-изчерпателни данни за подстанциите на тяхна територия предоставиха от доставчика на ток в Североизточна България „Енерго про“. На територията му има 113 подстанции, 63 са собственост на ЕСО, 27 се стопанисват от „Енерго про“, а останалите са т.нар. заводски.
Алтернативи за захранване
„Има само два случая, в които „заводски подстанции“ се използват за захранване на клиенти на електроразпределителното дружество – подстанциите в Красен и във Вятово в района на Русе“, казаха от „Енерго про“.
От дружеството изтъкнаха, че са готови да осигурят алтернативно захранване на обектите, обслужвани от тези подстанции.
Технически процесът за алтернативно захранване е следният, обясниха от компанията: „Даден електропровод на едно или няколко места се „среща“ с друг електропровод, захранен от същата или от друга подстанция.
Тези места се наричат разделни точки, оборудвани са с комутираща апаратура и през тях във всеки един момент може да се подаде обратно напрежение, за да се осигури електроенергия на клиентите, захранвани от съответната подстанция.“
Откъде тръгват проблемите
Има два основни проблеми с правния статут на заводските подстанции.
Първо, енергийните съоръжения са прехвърлени на частни собственици заедно с приватизационните договори за държавните предприятия.
Това обаче противоречи на закона за електростопанството, а и на приетия по-късно Закон за енергетиката. Според юристи тези клаузи трябва да бъдат обявени за недействителни. Това не е направено.
В същото време има решение на Върховния касационен съд за част от заводите, според което те не са собственици на подстанциите и не могат да искат наем от електроразпределителните дружества за това, че използват съоръженията на територията на комбинатите.
Второ, от 2012 г. е в сила промяна в Закона за енергетиката, според която електроразпределителните дружества трябва да изкупят всички подстанции, свързани с работата им.
Срокът е удължен до края на 2014 г. Но освен финансов пред изпълнението на задължението има и друг проблем – ничиите станции не могат да бъдат купени, защото няма от кого.
Решението според юристи е държавата да потърси правата си в съда, да поиска приватизацията на подстанциите да бъде обявена за недействителна и да поиска ЕРП-та да купят станциите от нея, както и да получи неплатените досега наеми.
Ще се търсят адвокати за казуса
До края на март Министерството на икономиката и енергетиката ще е готово с предложенията как да се справи с „ничиите подстанции“, научи „Труд“ от източник във ведомството.
Оттам дори планират да обявят конкурс за адвокати, които да представляват министерството или държавните електрически компании в битката за енергийните станции. Целта е най-накрая да бъде доказана тяхната собственост.
Това решение е взето след среща на енергийния съветник на министър Драгомир Стойнев – Сава Савов, с адвокат Ирен Савова, която от години сигнализира за случая и тежките последствия, до които може да доведе висящото положение.
Първите стъпки за решаване на проблема са направени през 2010 г. след сигнал на Савова. Тогава с решение на премиера Бойко Борисов е създадена работна група между икономическото министерство и Министерството на регионалното развитие.
Именно с подпис на министъра на регионалното развитие може да започне и решаването на проблема от юридическа гледна точка. „Труд“ потърси за коментар регионалното ведомство с въпрос какво предстои да се направи по казуса, но до редакционното приключване на броя отговор нямаше.
Работата на работната група по въпроса за по подстанциите е прекратена през 2011 г., обясниха от Министерството на икономиката. Причината – стигнало се до заключението, че държавата трябва да реши проблема. Той бил препратен към тогавашния регионален министър Лиляна Павлова.
Тя от своя страна е изпратила информацията и събраните доказателства до областните администрации, които трябвало да направят допълнителни анализи и да предприемат конкретни действия. Това така и не се е случило.
Казусът е бил в позиция на изчакване, докато не се случи трагедията в Ихтиман (виж съседния текст). Тогава неправителствената организация ЮДИЦ, в която участва и адвокат Савова, изпраща писмо до премиера Пламен Орешарски с искане случаят да бъде разследван, а въпросът с ничиите подстанции – решен.
В него се призовава държавата най-накрая да потърси имотите си и неполучените досега пари за използването им. Така ще се предотвратят и нови трагични инциденти като този в Ихтиман.
„От една страна, са човешките жертви, от друга – пректите икономически загуби за държавата като собственик – несъбрани такси за ползване, обогатяване на частни субекти за сметка на държавния интерес, незаплатена цена за придобиване на съоръженията. И не на последно място – силно увреден обществен интерес“, пишат в писмото си до премиера от организацията.
По данни от икономическото министерство Орешарски е разпоредил незабавна проверка по случая, както и да се изготви официално становище от ведомството. Такова ще бъде готово до края на март, уверяват оттам.
„Искаме да защитим максимално държавния интерес и затова ще изберем адвокати с конкурс, така че да не бъдем обвинени, че сме предпочели кантората на Савова и сие“, обясниха пред „Труд“ от министерството.
Двама загинаха в Ихтиман заради безхаберие
Двама служители на металургичното предприятие, на чиято територия се намира подстанцията в Ихтиман, загинаха в края на януари след неуспешен опит да отстранят авария в нея.
Самият град остана без ток повече от девет часа при минусови температури. Нито една държавна институция, както и доставчикът на ток в Западна България ЧЕЗ, не пое вина за случилото се. Разследването все още продължава.
Още през 2011 г. същите служители са изпратили жалба до Националната електрическа компания (НЕК) с копие до ЧЕЗ, в която се описват лошите условия в подстанцията и рисковете при ексдплоатацията . Както и липсата на части за нея.
От Националната електрическа компания, която доставя електроенергия до подстанцията, обясниха тогава пред „Труд“, че отговорност трябва да се търси от ЧЕЗ, защото през съоръжението преминава водещият кабел, който осигурява захранване на целия Ихтиман.
От ЧЕЗ пък коментираха, че нямат никакви задължения към съоръжението, защото то е на територията на завода. Казаха също така, че дори не могат да влизат свободно в подстанцията без разрешение от собственика на завода. Обясниха, че са се погрижили да има резервно захранване за града, ако нещо се случи с обекта.
При аварията обаче компанията е успяла да достави електроенергия веднага само на централната градска част, а чак след като е отстранила проблема в подстанцията – и в останалата част от Ихтиман.
Авария паникьоса Бургас
Бургазлии бяха изправени на нокти, след като в 19,15 часа във вторник аварирал трафопост остави без ток жилищата около ул. „Дебелт“. Съоръжението „пукало“ и „димяло“. Разнесъл се слух, че в трафопоста има бомба и става въпрос за атентат като този в Сарафово през 2012 г.
Аварийният екип на ЕВН установил, че са гръмнали два прекъсвача. Техниците ги сменили и пак пуснали трафопоста. В този момент гръмнали и другите два прекъсвача. Затова съоръжението било изключено до полунощ.
Трафопостът е в оживен до късно вечер район – до пазара „Краснодар“ и Криминалистичната лаборатория на Областната дирекция на полицията. „Токът спря внезапно, а малко преди това се чу странен пукот.
От трафопоста се понесе пушек и миризма на изгоряло“, разказаха живеещи наблизо. Те веднага позвънили на тел. 112. На мястото пристигнал авариен екип, а малко по-късно и областният управител Павел Маринов.
Официалната версия за инцидента е пренатоварване на мрежата. Отхвърлени бяха съмненията за тероризъм или че инцидентът е дело на влизали в трафопоста клошари. Въпреки това полицията започна проверки на бездомните в района.
„Трафопостът е стар. Има нужда от профилактика. Сам по себе си е бомба“, коментира възрастен бургазлия. От ЕВН обясниха, че става въпрос за „стандартна техническа авария“, а не за „взривен“ или „гръмнал“ трафопост.
Повредени били два броя автоматични прекъсвачи. При повредата им се произвеждал пукот, което било неизбежен ефект при такава авария. Съоръжението било с извършени в срок технически инспекции.
През октомври 2012 г., трафопост гръмна и изкоруби жилищен блок до старата поща в Бургас. Тогава семейство с деца се спаси като по чудо от експлозията. /Труд/