Откъде тръгна свръхпроизводството на декларации за етническия мир? Какво ни казва езикът на тези призиви, в които присъстват и пътеводни думи на Левски? Помним ли думите му и извън официалните изявления,
пита М. Иванова.
На 19 февруари Народното събрание обсъди три декларации за опазване на етническия мир в страната – на Михаил Миков, на „Атака“” и „Герб“. Със 113 гласа „за“, и 3 гласа „против“ бе приета първата от тях. БТА пък разпространи обща декларация по темата на президента Плевнелиев и премиера Орешарски.
Откъде тръгна свръхпроизводството на декларации? Какво ни казва езикът (или пък разноезичието) на декларациите, в които неизменно присъстват пътеводни думи на Васил Левски? Доколко помним и следваме тези негови думи извън паметния ден и извън официалните изявления?
„Декларациите и отчетите“ на Левски, записани в скромното му тефтерче, са твърде лаконични и ясни, затова и тежат като камъни. Идеите му са уплътнени с конкретност и посветеност на народното дело, заплатени са с едно бесило.
Какво се крие зад призивните слова?
Декларациите на политиците се родиха от някакъв „етнически бяс“. Провокативните изказвания на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов и вандалското посегателство срещу Джумая джамия в Пловдив отключиха основателни страхове не само сред гражданите, но и сред политическите сили: видя се, че „играта с огъня“ може да прерасне в пожар, че нечии задкулисни политически и властови амбиции могат съвсем да нахъсят оголелия, ожесточен и готов на всичко лумпенски потенциал.Всички или почти всички призивни слова на политиците звучат коректно, мъдро, прекрасно, разумно и извънредно правилно, като всеки впряга свой си кон пред каруцата. „Атака“ поставя акцент върху разобличаването на Хафъзовото изказване и го провижда за първопричина на пловдивските размирици. ГЕРБ също разобличава „езика на омразата“, с който си е служил въпросният Хафъзов, но набляга на нарушаването на обществения ред и посегателството, извършено върху храм и публична собственост. В приетата декларация на председателя на Народното събрание не се споменава ничие име, патосът на единението е по-общ, утвърждава се постигнатата досега толерантност.Така изглежда картината от пръв прочит – но отвъд думите общественият въздух е нагнетен от напрежение, защото под декларациите тлеят озъбени политически субекти и обекти, таят се твърде остри неразбирателства, кроят се взаимно шапки.
Управляващите се пазят от управляваните
Конкретен знак за това е строгият пропускателен режим до паметника на Апостола. Да отидеш да се поклониш пред паметника на националния си символ и герой с лична карта е повече от тревожен симптом. Миналата година не бе много по-различно – тогава доста бронетранспортьори пазеха народните избраници и водачи от хората. Тъкмо тази пропаст на ожесточено недоверие между политици и граждани, народ, население, електорат е зейнала доста дълбоко и декларациите не могат да я запълнят. Слава богу, че загрижените думи са налице, но привидността им не стига.
Днес, вчера и онзи ден полицейски кордони пазят едни българи от други българи, управляващи от управлявани – защо? Невъзможно ли е да се постигне съгласие в общността ни без посредничеството на МВР, бронираните коли, каските, палките и щитовете? /DW/