Сагата „Цветанов-Пеевски-Цацаров“, или как точно се управлява България
„Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява“ – с тези думи, излъчващи страхопочитание, съвсем наскоро в интервю пред mediapool бившият премиер Бойко Борисов се опита да обясни модела на най-успешния (за него) политик в България – този на Ахмед Доган. В същото интервю, въпреки че беше провокиран на няколко пъти, Борисов избягваше да коментира Делян Пеевски, за когото каза единствено, че е депутат от ДПС.
Няколко дни по-късно бившият вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов се опита да обясни битието си на обвиняем и подсъдим по няколко дела с факта, че депутатът от ДПС и медиен магнат (който официално не притежава медии) Делян Пеевски контролира съдебната система и Висшия съдебен съвет (ВСС) чрез главния прокурор Сотир Цацаров. Думите на заместника на Бойко Борисов в ГЕРБ сложиха началото на задочен спор между него и Делян Пеевски. Благодарение на внезапните откровения на неслучилия се шеф на ДАНС и следовател от запаса обществото успя да получи факти, които потвърждават механизмите, по които се реализира властта в България. От тях разбрахме как се кадрува в съдебната система и как се използват медиите за опъване на чадър. Или с две думи – как се управлява по модела на Доган.
Как се кадрува в съдебната система
Един от въпросите, по които Цветан Цветанов и Делян Пеевски се разминават, е точно колко пъти синът на Ирена Кръстева е бил гост в сградата на МВР на ул. „Шести септември“ по времето, когато зам.-председателят на ГЕРБ беше вътрешен министър. Според Цветан Цветанов става дума за няколко срещи, а според сина на Ирена Кръстева – за точно 40 посещения. В подкрепа на думите си депутатът от ДПС представи справка от МВР за това колко пъти е влизал в сградата на министерството – общо 40. От документа, който МВР е издал, не става ясно дали Пеевски е бил на среща и с другите министри на вътрешните работи, които са заемали поста през този период от време (краят на управлението на Михаил Миков, служебният вътрешен министър Петя Първанова и първата половин година на Цветлин Йовчев).И ако „успелият мъж на 33“ е ходил всеки месец при Цветан Цветанов, той очевидно е в добри отношения и с настоящото ръководство на МВР. Няма друго логично обяснение за факта, че ръководеното Цветлин Йовчев министерство успя толкова скоростно да изготви, и то по неясна процедура (нито по реда на Закона достъп до обществена информация, нито по Закона за защита на личните данни), поисканата от Пеевски справка. Никой простосмъртен гражданин не би получил толкова бързо подобна информация, още повече че в последно време вътрешното министерство отговаря (когато въобще намери за необходимо) с месеци закъснение на исканията. Показателно е, че вътрешният министър Цветлин Йовчев отказва категорично да предостави тази информация и когато „Капитал“ я поиска по реда на Закона за достъп до обществена информация още през юли, когато въпросът за срещата между Пеевски с Цветанов и Цацаров беше коментиран и от тримата. След като протака два месеца отговора, Йовчев (който между другото по време на цялото управление на ГЕРБ беше част от властта – било то като председател на ДАНС, съветник на Бойко Борисов или началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев) отказа да даде информацията, мотивирайки се твърдението, че така щял да наруши правата на депутата от ДПС Делян Пеевски.
Задочният дебат между Цветан Цветанов и Делян Пеевски до някъде внесе яснота (не че някога сме си мислили друго) какъв е бил предметът на срещите им. Най-коментираната от тях е тази, на която е присъствал и главният прокурор Сотир Цацаров. Тя трябва да се състояла някъде в края на 2012 или началото на 2013 г. – времето между избора на Цацаров за главен прокурор през декември и назначенията на неговите заместници, които станаха в две поредни заседания на Висшия съдебен съвет (ВСС) през втората половина на януари.
От думите на Пеевски става ясно, че на тази среща Цветанов е поискал от Цацаров да назначи приближената до него окръжна прокурорка на Шумен Ася Петрова за зам. главен прокурор и в „никакъв случай да не бъде избиран Борислав Сарафов за заместник главен прокурор“, защото „не го харесвал“.
Борислав Сарафов е назначен за зам. главен прокурор на 17 януари, а Ася Петрова – на 31 януари. Още тогава в магистратските среди се коментираше предвид близостта между Цветанов и Петрова, че тя е „неговият“ зам. главен прокурор. Те са избрани без дебат, но с впечатляващо мнозинство – от 17 и 18 гласа. По-късно при други гласувания щеше да стане ясно, че толкова гласове се събират винаги, когато минава важно за главния прокурор решение. Очевидно Сотир Цацаров има квота от негови хора, които му гласуват всяко предложение във ВСС.
Друга тема от разговора между вътрешния министър и Цацаров е искането на Цветанов главният прокурор да прикрие разследване срещу съдията от Софийския градски съд (СГС) Румяна Ченалова. Става дума за досъдебно производство за измама в особено големи размери, което се води срещу нея в Македония. За неговото съществуване става ясно през януари 2013 г., а главният прокурор изпрати официално информация до съвета в края на февруари, когато получи отговор от македонския си колега. Сред някои членове има очевидно нежелание да се „рови“ в тази посока. Такъв например е Ясен Тодоров, председател на Етичната комисия, който предложи преписката да се прекрати. След дълго протакане беше образувано дисциплинарното производство срещу Румяна Ченалова, като това стана с половин година закъснение – през лятото на 2013 г., когато ГЕРБ вече не са на власт.
Показателен е мотивът, който Цветанов е изтъкнал в защита на Ченалова – тя е съдия по делото срещу Алексей Петров (т.нар. „Октопод“) и евентуално разследване срещу нея ще доведе до прекратяване на процеса и избор на друг магистрат, а вътрешният министър настоявал именно тя да довърши делото. Този факт повдига редица въпроси – не бива да подминаваме думите на Цветан Цветанов от времето на ареста на Петров, когато той дори посочи размера на присъдата, която трябва да му бъде наложена. Делото се гледа в Софийския градски съд, който е председателстван от семейната приятелка на вътрешния министър Владимира Янева.
Назначаването на Янева през пролетта на 2011 г. взриви магистратската общност и беше посочен от Европейската комисия (ЕК) като пример за непрозрачно кадруване в системата. Изборът на Янева стана повод за оставката на двама от членовете на съвета – Капка Костова и Галина Захарова.
Дали назначаването на Янева е резултат от посещението в кабинета на Цветанов на членове на тогавашния ВСС, не знаем, но от два независими източника „Капитал“ научи, че бившият вътрешен министър действително се е срещал членовете на съвета, за да коментира кадрови въпроси в съдебната система.
Третият сюжет, които изпъкна в задочния спор Пеевски-Цветанов, е самопризнанието на сина на Ирена Кръстева, че притежава медии (каквито по документи няма) и че политици се обръщат за услуги към него за това какво да излиза и какво да не излиза в тях. „Молбата му – ще го кажа в прав текст, бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Станимир Флоров били близки“, казва Пеевски пред pik.bg и дава примери: „Ами например за Киро Японеца и за Йоско от Сливен, който оказвал голяма подкрепа на ГЕРБ в изборните кампании.“ После синът на Ирена Кръстева уточнява: „Сега със съжаление ще призная, че съм оказвал такова съдействие.“ Впоследствие Делян Пеевски щеше да уточни, че под „мои медии“ е имал предвид тези на неговото семейство: „Публичен факт е, че това са медиите на моето семейство, на моята майка. Казах го чисто символно. Аз не принадлежа ли към своето семейство?“
По-късно лидерът на ДПС Лютви Местан щеше да коментира, че Пеевски не е имал мандат от партията да говори с Цветанов и става дума за негови бизнес контакти. Синът на Ирена Кръстева официално не участва във фирми. Разбира се, по стандартите на българската политическа действителност – „чадъросването“ на престъпници и кадруването в съдебната система са бизнес теми.
Какъв е бил предметът на останалите (поне) 39 срещи между бившия вътрешен министър и депутат от ДПС не е ясно. Поне засега, защото в четвъртък Пеевски отново направи заявка за разкрития: „Ще го попитам само веднъж – в нощта на 26 срещу 27 юли 2012 г., когато имах рожден ден, дали той ме е извикал в неговия кабинет и, злоупотребявайки със служебното си положение, ми е оказал натиск по определена тема?“
Преглед на медиите на семейство Пеевски от следващите няколко дни показва няколко основни теми – председателят на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова (към онзи момент разпозната от Цветанов, като основен него враг), споровете на Любомир Павлов и Огнян Донев за собствеността на вестниците „24 часа“ и „Труд“ и, разбира се, разследването на атентата в Бургас. /Капитал/